Как боли, птичке моя.. Недей да отлиташ..
Така е невъзможен без теб светът.
Като направя крачка и, а-ха, залитам.
Няма ги ръцете ти да ме задържат.
Няма ги думите ти да ме изправят
сама като си подкося пак краката.
Страх ме е, птичке, да не те забравя..
Без теб защо се върти земята???
Защо още не съм се строшила
на милионите си съставни парчета..

.. но после те няма да ги зашиеш
и да ми целунеш нослето..

и за кого ги редя тия думи,
щом после няма обичам те! пиши още!
сърцето ми хиляда куршума
го раздират вече 15 нощи.

Как боли, птичке моя.. не отлитай..
Страх ме е да не те забравя.
Постой за малко с мен под звездите.
После подай ръка и.. само направо.


24 септ-13